текст / in bulgarian | 2002 - 2010

.

наследство | 2002

имало някъде един скромен човечец, който обожавал котките. чувствал ги като свои синове и дъщери. за него било важно да общува с тях. да им показва, че разбира това, което мислят, това което ги вълнува. давал всичко от себе си, за да им помага и да ги защитава, когато те имали нужда от помощ и закрила. от малък живеел с тях и с годините грижливо развивал своя подход. споделял всичко що имал: храна, покрив, щастие, бащина любов, болка... заради тази си своя близост, той бил презрително подиграван от себеподобните си. котките пък, макар и с божествен ранг, не разполагали с необходимите сетива да оценят неговата жертва. дори често, яростно впивали зъби и нокти в неговата плът, въобразявайки си, че могат да го убият с котешката си сила и съвсем забравили, че всъщност това е съществото, на което дължат своето благоденствие. повечето не правили разлика между него и останалите хора, сред които и много убийци на котки. всичко това не попречило на добрия човечец да им посвети целия си живот. той доживял дълбоки старини и въпреки че до края на дните си не бил възнаграден с котешка признателност, си отишъл от този свят с блага усмивка на лице, защото знаел, че е успял добре да възпита онази същата безумна любов към котките в своите родни деца.

илюстрация: a fragment of empathy • 2004



лихвар | 2006 - 2010

живял някога един лихвар, за когото парите били по-важни от всичко останало. той не знаел що е любов и много се страхувал да не би да попадне на нея. ето защо, за да се предпази, винаги избягвал да поема морални ангажименти спрямо околните. дори когато някой много близък имал нужда от него, той ловко се измъквал от отговорност. усещал ли пък привързаност към някого, все успявал да го отблъсне, като вината за това не задържал в себе си. предпочитал да взима, но не и да дава. имал безброй страхове – най-големият, от които бил да стане длъжен някому. самотата също го плашела немалко, но когато нейната липса застрашавала богатството му, той я приемал. всеки ден се заключвал в стаичката си и с огромна радост установявал как златото е станало повече. като малък бил отраснал в нищета, но понеже не бил никак глупав с времето се научил как да трупа състояние. това го направило уважавана фигура в обществото и често мнението му се чувало нависоко. освен това бил изключително шеговит и популярен сред хората. в отношенията си с тях обаче търсил единствено възможност да увеличи богатството си – все пак това бил занаятът му. междувременно, страховете му го преследвали навсякъде и не му давали покой. лихварят толкова се страхувал, че един ден сърцето му не издържало и се пръснало от напрежение. по-късно, когато отворили вратата на стаичката с богатството, роднините му открили купища злато. използвали цялото, за да изградят подобаващо красив гроб. никой в днешния ден не знае къде почива лихварят.

илюстрация: happiness in slavery / simplified • 2010